Шибърният вентил е отварящ и затварящ се вентил. Посоката на движение на вентила е перпендикулярна на посоката на флуида. Той може да се отваря и затваря само напълно и не може да се регулира или дроселира. Уплътнението на шибърния вентил се осъществява чрез контакт между седалката на вентила и плочата на шибъра. Обикновено уплътнителната повърхност е покрита с метални материали за повишаване на износоустойчивостта, като например 1Cr13, STL6, неръждаема стомана и др. Шибърът има твърд и еластичен тип. Според различните видове шибъри, шибърът се разделя на твърд и еластичен.

Отварящата и затварящата част на шибъра е самият шибър, а посоката на движение на шибъра е перпендикулярна на посоката на флуида. Шибърът може да се отваря и затваря само напълно и не може да се регулира или дроселира. Шибърът има две уплътнителни повърхности. Двете уплътнителни повърхности на по-често използваните шибъри образуват клиновидна форма. Ъгълът на клина варира в зависимост от параметрите на клапана, обикновено 5° и 2°52′, когато температурата на средата не е висока. Шибърът на клиновия шибър може да бъде направен като цяло, наречен твърд шибър; той може да бъде направен и като шибър, който може да произведе малка деформация, за да подобри изработката си и да компенсира отклонението на ъгъла на уплътнителната повърхност по време на обработка. Плочата се нарича еластичен шибър. Когато шибърът е затворен, уплътнителната повърхност може да бъде уплътнена само от средното налягане, т.е. разчита се на средното налягане, за да притисне уплътнителната повърхност на шибъра към седалката на клапана от другата страна, за да осигури уплътняването на уплътнителната повърхност, което е самоуплътняващо. Повечето шибърни клапани са принудително запечатани, т.е. когато клапанът е затворен, той трябва да бъде притиснат към седалката на клапана чрез външна сила, за да се осигури херметичността на уплътняващата повърхност. Шибърът на шибърния клапан се движи линейно заедно със стеблото на клапана, което се нарича шибърен клапан с повдигащ прът, известен още като шибърен клапан с повдигащ прът. Обикновено повдигащият прът има трапецовидна резба. Чрез гайката в горната част на клапана и водещия жлеб на тялото на клапана, въртеливото движение се променя в линейно движение, т.е. работният въртящ момент се променя в работна тяга. Когато клапанът е отворен, когато височината на повдигане на шибъра е равна на 1:1 пъти диаметъра на клапана, каналът за течност е свободен, но това положение не може да се наблюдава по време на работа. В реална употреба, върхът на стеблото на клапана се използва като индикатор, т.е. позицията, в която не може да се отвори, е напълно отворено положение. За да се вземе предвид заключващото явление, причинено от температурните промени, той обикновено се отваря до горно положение и след това се връща обратно на 1/2-1 оборот, като положение на напълно отворен клапан. Следователно, напълно отвореното положение на клапана се определя от положението на шибъра, т.е. хода. При някои шибърни клапани гайката на стеблото е поставена на шибъра и въртенето на ръчното колело задвижва стеблото на клапана, което кара шибъра да се повдига. Този вид клапан се нарича шибър с въртящ се шибър или шибър с тъмен шибър.